В Мировяне, където слънцето гали земята,
и вятърът тихо разказва приказки в листата,
там, където всеки познава съседа си по име,
и споделяме всичко – и пролет, и зима.
Разхождам се по улици – малки, приютяват мечтите,
а сутрин се будят със песен очите.
Градините наши са с цветове озарени,
от грижа и обич в земята вкоренени.
В Мировяне – нашето тихо и истинско място,
където сърцата пулсират с едно вдъхновение,
тук доброто не е просто дума, а ежедневие чисто,
което ни свързва в едно общо, светло смирение.
Да пазим това, което заедно градим –
един спокоен дом, в който искаме да се родим,
и с усмивка да казваме „добър ден“ на човека,
защото тук животът е по-светъл и лек,
и човекът ще остане човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар