ШОПСКИ БИСЕРИ
- И дзверо, дека е дзвер, и он е бил дете на макя, мамка му дзверска!
- Жено, дай по-напреж да се сдобриме, оти е най-мачно, па после може и да се скараме, оти е най-лесно.
- Нема кой да пукне от завис, дека че пукна, инак да сам пукнал досега най-малку сто пати.
- Слушай, ручаш ле си сос уважение лебо, и свинче да си, секи че ти има уважението. Еле го знам по мене си.
- Магаре че се научи да чете, коуку да ти прочете едно конско.
- Леле, що народ измре, па за мене се` не дооди ред. Требе некой да ме е прередил.
- Коуку по-длъго живееш, тоуку по-дълго те дръжат отговорен, дека си жив.
- Ако знаеше мама, дека ме е родила само за смех на свето, чеше да ме повтори.
- Не ме отби навреме жената и те, побих є още едно врекло на главата.
ЗАКОНИ НА ШОПИТЕ
1. Най-мразим да мислим.
2. Кога ми се приработи, седам и чекам да мине.
3. Кога съм гладен, не ми се работи. Кога се наручам, ми се приспи.
4. Питат ме какво можеш да работиш?
- Моа да копам.
- Друго?
- Е, па моа и да не копам.
5. Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.
6. Я не сакам на мен да ми е добре. Я сакам на Вуте да му е зле.
7. Никога не могат ми платят толкова малко, колко я съм изработил.
8. Никога нема да ме осъдят толкова, колко я съм крал.
9. И по десет лева да направят бензина, я па че си карам колата; и без пари да е - па че го краднем.
10. И сам да съм у трамвайо, па че се бутам.
11. И сам да съм на опашка, па че се прередим.
12. Най-обичам да съм змия - ем си лежим, ем си одим.
13. И сам да съм на острова, я па че се заградим.
14. Я не помним кръчмаро да има да ми дава нещо.
15. Я не помним да имало ден да ми се е работило и да не ми се е пило.
16. Я ходим на работа да си починем. Че си го отработим у къщи.
17. От дека и да си въртим гъзо, он па че си е отзад.
18. Какви бееме - какви станааме.
19. Оти да се косим, като че ми мине.
20. Они ми плащатат колко да не умрем, ама я работим колко да не заспим.
21. Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него.
22. - Как си Нане?
- Добре съм. Тебе яд ли те е?
23. - Вуте, оти копаш седнал?
- Оти опитах легнал, ама не мое.
Ветаро
Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дедо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.
Едно време дедо поп и даскало се караа, караа – щеа очи да си изповадат, а сега от них по–големи приятели и у околията нема.
Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат.
Нали рекъл некой – "Сговорна дружина и у петок блажно руча" – те и они така.
У селото има три кметове, двамата са у затворо – третио че иде, като дойдат они да го заместят.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо – Вутови.
Дуда е най–убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!
Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир – и от горе свети и от доле свети.
Вуте е пък дълго, тънко и високо – магаре му под четало минува.
Я сал чекам да се земат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!
То убаво, ама на Дуда баща й каков е... Лелее!
Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:
– Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!
– Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема, – отговори Вуте.
– Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!
– У, тате, оти да не може – обади се Дуда. – Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията!
– Е, па? – запита люто Дудин баща.
– Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата.
– Мълчия мари! – окна баща й. – Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!
Съобщение на шопската академия на науките
Шопскио език е признат за официален у четири квартали на София и сега се работи върху речник, който че даде възможност на жителите на столицата да разговорят помежду си.
Шопът казва:
Я моем две работи – моем да копам, моем и да не копам.
Без характер
Учител в едно шопско село обяснява на селяните:
- Характерът на човека може много лесно да се познае по неговия почерк...
Нане Вуте се обажда:
- Я стига си лъгал! Значи язе, даскале, като не знам да пиша, значи немам характер, а?
Остави и за другите
През 1932г. кандидат за депутат държал предизборна реч пред група шопи. Нане Вуте слушал всички обещания, които щедро се раздавали, и извикал:
- А бре стига бе! Остави нещо и за другите кандидати, и они да ни направят по некоя добрина!
Надхитряне
Геле вика на Вуте:
- Язе карам колата толко бързо, та дърветата край пато ми се чинат като ограда.
А Вутето му казува:
- Това е нищо! Язе вчера зех такъв остър завой, та си видох заднио номер на колата.
Най-краткото събрание
Глашатаят: другари и другарке, имам да ви съобщавам нещо много важно! Тая вечер че се състои най-краткото събрание при следнио дневен ред:
Първа точка: Нане че критикува началнико.
Втора точка: Началнико че отговори на Нане.
Трета точка: Нане че се сбогува с колективо.
Най-мъдрото предложение
На сесия по благоустройването на селото станало дума за асфалтирането на улиците. Всеки настоявал да се асфалтират улиците в неговия район. Вдигнал ръка и бай Яне. Станал, и когато настъпила абсолютна тишина, казал:
- Язе предлагам да се асфалтират най-напред тия улици, които водят до кръчмата.
- Право! Така си е! – отвърнали вкупом всички.
- Оно нема улица да не води до кръчмата.
Цар Фердинанд развеждал един английски лорд да разгледа София. Фериднанд бил възхитен от възпитанието на англичаните и лордът се похвалил с тяхната възпитателна школа. През това време група шопи се карали шумно на улицата. Лордът попитал Фердинанд какво става, а той отговорил:
-О, не им обръщайте внимание, това са шопи!
- Какво значи това? -попитал лордът
-Това са хора, които са много невъзпитани и са големи инати.
Тогава лордът,за да докаже това,с което се похвалил гордо заявил :
-Аз съм убеден, че ако един такъв шоп дойде в нашите възпитателни школи за 6 месеца, то той ще излезе оттам като истински лорд.
Това разсмяло Фердинанд и той казал:
-О, ако вие успеете да направите това, аз ще ви подаря един чисто нов Форд!!!
Лордът приел уверено облога, взел един шоп със себе си и се сбогувал с Фердинанд.
След 6 месеца Фердинанд получил писмо от лорда със следния текст:
"Фердо, нечем ти Фордо,ела земи си шопо."
Активист на въздаржателско дружество изнася лекция за вредата от алкохола в едно шопско село. Накрая пита Вуте от първия ред:
- Ти крава имаш ли?
- Е па имам – отговаря Вуте.
- Ако й дадеш една кофа с вода и една с ракия, коя ще изпие кравата?
- Е па водата, естествено – отговаря Вуте.
- Правилно! И защо?
- Ами то говедото си е говедо… – ядосано отговаря Вуте.
За разнообразяване на ежедневието мога да предложа някои бисери от творчеството на Елин Пелин. Ето два:
НОЩ
Темно, брате, темно, ете,
като в катраница,
нито месечинка свети,
ни ясна звездица!
Куче лае у полето,
та си глава кине -
ергени ли мома краднат,
или некой гине?
Та нема ли кой да палне
плевнико на кмето
да разпусне това пусто
темнило проклето!
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Иван Вазов
Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти - земя, небото ти небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива...
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоперим,
ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
Твоят въздух чисти със хлеб да се руча -
благ е като млеко...
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило и на гладно сърце.
Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото,
че турим у торбата, че седнем край селото,
цел ден че да се дзверим на твойте красоти,
че окам, колко можем:
отечество любезно, е, убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно много пъти гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам -
обичам те много, не сакам да шавам.
Народо да кажем, он е немотен,
отечество мило, ама е работен -
иди къде сакаш:
по връх планините, или у механите,
иди у джендемо, ако ти е воля -
сваде че намериш свидетели много,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка -
сваде че намериш босонога диря
или на орача, или на пастиря!
Гявол да те вземе отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!
ПИСМО НА МЕРИ ДО РАДА
Драга Радо, Радо мари, веке си купихме парламент обширен и пространствен покрит с лъскав паркер.Купих си вносна всмуховпръсквачка за паяжините и пепело. На балконо си имаме лиандро и фокус. Сакъсчето и дебелата Мара им затрих происходо. Куфнята ми е обеспечена с финансови плочки. Да видиш пак какви сервизи имаме, какво удобничество.Имаме един сервиз дека си исхождаме сичките нужди. В най големио студ влазим у него, загалям си полите и ич не ме е еня за студо. Клеча си изхождам се и понекога си четем списанието.Тъй ами! То да не е като на село га газехме калта зад плевнико. И в оня студ! Та докато си свършиш работата ти измръзне и нуждата и кълките! Да не дава господ!Думам на Ганчо да си купим и фотьоли за олу и нещо за колидоро.Думам му като седне човек на фотьоло газо му да потъне и да му арно като че ли е седнал у пъпако.А он ми дума, Умно го рече Марийке, ама сега имаме финансово растройство и не сме възможни. Че стане и оно, ама по-нататък.Ела ми Радо, да те срещнем как си я знам у олу, па като си расшетам с оня ми ти писуар на гюлове да петите, да видиш дали съм оная дека ме знаеш!Радо мари, знай га ме търсиш да не питаш за Мара, а питай за Мери, оти такъв ми е пиздонима. На обръщение така ме знаят сички из целио квартал на маалата. Па веке из градо съм си създала публичност и репутето ми е баш на место.А сега стига, па като дойдеш, че видиш сичката ми убосия на мойо живот. С поздрав Мери.
Ветаро
Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дедо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало.
Едно време дедо поп и даскало се караа, караа – щеа очи да си изповадат, а сега от них по–големи приятели и у околията нема.
Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат.
Нали рекъл некой – "Сговорна дружина и у петок блажно руча" – те и они така.
У селото има три кметове, двамата са у затворо – третио че иде, като дойдат они да го заместят.
На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо – Вутови.
Дуда е най–убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Само един кусур има, че като говори, подсмърча и си бърка с язико у носо, ама кой това ти гледа. Човек без кусур не може!
Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир – и от горе свети и от доле свети.
Вуте е пък дълго, тънко и високо – магаре му под четало минува.
Я сал чекам да се земат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!
То убаво, ама на Дуда баща й каков е... Лелее!
Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:
– Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!
– Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема, – отговори Вуте.
– Я тоя ветър, така и така, декато може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!
– У, тате, оти да не може – обади се Дуда. – Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията!
– Е, па? – запита люто Дудин баща.
– Па слезем язе да я земем, а ветаро духне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дрехите чак до главата.
– Мълчия мари! – окна баща й. – Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!
Съобщение на шопската академия на науките
Шопскио език е признат за официален у четири квартали на София и сега се работи върху речник, който че даде възможност на жителите на столицата да разговорят помежду си.
Шопът казва:
Я моем две работи – моем да копам, моем и да не копам.
Без характер
Учител в едно шопско село обяснява на селяните:
- Характерът на човека може много лесно да се познае по неговия почерк...
Нане Вуте се обажда:
- Я стига си лъгал! Значи язе, даскале, като не знам да пиша, значи немам характер, а?
Остави и за другите
През 1932г. кандидат за депутат държал предизборна реч пред група шопи. Нане Вуте слушал всички обещания, които щедро се раздавали, и извикал:
- А бре стига бе! Остави нещо и за другите кандидати, и они да ни направят по некоя добрина!
Надхитряне
Геле вика на Вуте:
- Язе карам колата толко бързо, та дърветата край пато ми се чинат като ограда.
А Вутето му казува:
- Това е нищо! Язе вчера зех такъв остър завой, та си видох заднио номер на колата.
Най-краткото събрание
Глашатаят: другари и другарке, имам да ви съобщавам нещо много важно! Тая вечер че се състои най-краткото събрание при следнио дневен ред:
Първа точка: Нане че критикува началнико.
Втора точка: Началнико че отговори на Нане.
Трета точка: Нане че се сбогува с колективо.
Най-мъдрото предложение
На сесия по благоустройването на селото станало дума за асфалтирането на улиците. Всеки настоявал да се асфалтират улиците в неговия район. Вдигнал ръка и бай Яне. Станал, и когато настъпила абсолютна тишина, казал:
- Язе предлагам да се асфалтират най-напред тия улици, които водят до кръчмата.
- Право! Така си е! – отвърнали вкупом всички.
- Оно нема улица да не води до кръчмата.
Цар Фердинанд развеждал един английски лорд да разгледа София. Фериднанд бил възхитен от възпитанието на англичаните и лордът се похвалил с тяхната възпитателна школа. През това време група шопи се карали шумно на улицата. Лордът попитал Фердинанд какво става, а той отговорил:
-О, не им обръщайте внимание, това са шопи!
- Какво значи това? -попитал лордът
-Това са хора, които са много невъзпитани и са големи инати.
Тогава лордът,за да докаже това,с което се похвалил гордо заявил :
-Аз съм убеден, че ако един такъв шоп дойде в нашите възпитателни школи за 6 месеца, то той ще излезе оттам като истински лорд.
Това разсмяло Фердинанд и той казал:
-О, ако вие успеете да направите това, аз ще ви подаря един чисто нов Форд!!!
Лордът приел уверено облога, взел един шоп със себе си и се сбогувал с Фердинанд.
След 6 месеца Фердинанд получил писмо от лорда със следния текст:
"Фердо, нечем ти Фордо,ела земи си шопо."
Активист на въздаржателско дружество изнася лекция за вредата от алкохола в едно шопско село. Накрая пита Вуте от първия ред:
- Ти крава имаш ли?
- Е па имам – отговаря Вуте.
- Ако й дадеш една кофа с вода и една с ракия, коя ще изпие кравата?
- Е па водата, естествено – отговаря Вуте.
- Правилно! И защо?
- Ами то говедото си е говедо… – ядосано отговаря Вуте.
За разнообразяване на ежедневието мога да предложа някои бисери от творчеството на Елин Пелин. Ето два:
НОЩ
Темно, брате, темно, ете,
като в катраница,
нито месечинка свети,
ни ясна звездица!
Куче лае у полето,
та си глава кине -
ергени ли мома краднат,
или некой гине?
Та нема ли кой да палне
плевнико на кмето
да разпусне това пусто
темнило проклето!
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
Отечество любезно, как хубаво си ти!
Иван Вазов
Отечество любезно, уроки да не са ти,
ама си много мило и убаво си много!
Земята ти - земя, небото ти небо!
Ете, бая със зор изкаруваме лебо
и малко на законо дъската му клопа,
ама инат чиним на цела Европа,
със тебе се хвалим дек бива и не бива...
Твойта убосия сърца ни опива
и със нея вечно ще се костоперим,
ще да и се чудим, ще да и се дзверим,
Твоят въздух чисти със хлеб да се руча -
благ е като млеко...
А студна ти вода може да се смуче,
отечество мило и на гладно сърце.
Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото,
че турим у торбата, че седнем край селото,
цел ден че да се дзверим на твойте красоти,
че окам, колко можем:
отечество любезно, е, убаво си ти!
Отечество драго, земя моя мила,
оно много пъти гърбо ми е била
ръката стражарска, ама ти прощавам -
обичам те много, не сакам да шавам.
Народо да кажем, он е немотен,
отечество мило, ама е работен -
иди къде сакаш:
по връх планините, или у механите,
иди у джендемо, ако ти е воля -
сваде че намериш свидетели много,
сваде че намериш от цървул парчета,
петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава,
в ралото умрела от труд и от мъка -
сваде че намериш босонога диря
или на орача, или на пастиря!
Гявол да те вземе отечество мило!
Нека да си дума кой каквото сака,
нека да ни лаят пцета по сокака,
ама и Русия на деда Ивана
да дойде да каже: триста гроша давам!
Отечество мило, я те па не давам!
ПИСМО НА МЕРИ ДО РАДА
Драга Радо, Радо мари, веке си купихме парламент обширен и пространствен покрит с лъскав паркер.Купих си вносна всмуховпръсквачка за паяжините и пепело. На балконо си имаме лиандро и фокус. Сакъсчето и дебелата Мара им затрих происходо. Куфнята ми е обеспечена с финансови плочки. Да видиш пак какви сервизи имаме, какво удобничество.Имаме един сервиз дека си исхождаме сичките нужди. В най големио студ влазим у него, загалям си полите и ич не ме е еня за студо. Клеча си изхождам се и понекога си четем списанието.Тъй ами! То да не е като на село га газехме калта зад плевнико. И в оня студ! Та докато си свършиш работата ти измръзне и нуждата и кълките! Да не дава господ!Думам на Ганчо да си купим и фотьоли за олу и нещо за колидоро.Думам му като седне човек на фотьоло газо му да потъне и да му арно като че ли е седнал у пъпако.А он ми дума, Умно го рече Марийке, ама сега имаме финансово растройство и не сме възможни. Че стане и оно, ама по-нататък.Ела ми Радо, да те срещнем как си я знам у олу, па като си расшетам с оня ми ти писуар на гюлове да петите, да видиш дали съм оная дека ме знаеш!Радо мари, знай га ме търсиш да не питаш за Мара, а питай за Мери, оти такъв ми е пиздонима. На обръщение така ме знаят сички из целио квартал на маалата. Па веке из градо съм си създала публичност и репутето ми е баш на место.А сега стига, па като дойдеш, че видиш сичката ми убосия на мойо живот. С поздрав Мери.
1 коментар:
Keep this going please, great job!
Also visit my blog webcam seite
Публикуване на коментар