В земята на Мировяне – дълбока,
предаваме завета от ръка на ръка.
Не е само пръст, не е само пътека,
а шепот от предци, що пазим във кръвта.
Тук камъкът помни, а вятърът знае,
че родовият корен е жива вода.
Градината наша – с вяра да трае,
завет към децата, с много обич и топлина.
Помним рода си – в кръвта ни е скрит,
в земята се влива, с живот ни дарява.
Щастие истинско, в труд преживяно,
коренът силен в сърцата остава.
С разум съграждаме утрешни дни,
със сърце, което в доброто се врича.
Мировяне – памет, що вечно ще бди,
за онзи, който труда си обича.
Няма коментари:
Публикуване на коментар