21.10.1928 г.
Красивото ни село Мировяне е било известно в чужбина и преди нашия голям Треньор на ХХ век – Д. Пенев, защото братовчед му, Д. Захариев е първият излязал от тук голям български спортист!
ЕДИН ОТ ТРИМАТА ГОЛЕМИ
Редом до безспорните ни тежки волейболни оръдия Б. Гюдеров и П. Пондалов е и Димитър Захариев. Той е третият от ударния триъгълник на онова славно поколение в началото на втората половина на ХХ век, което е оставило светли и незаличими следи в историята на родния волейбол.
На втория световен шампионат, в Москва-1952 г., отборът ни отива с авторитета на бронзовите отличия от предишното първенство, в Прага-1949 г. и сребърните медали от европейския шампионат в Париж-1951 г. Отличната игра на нашите се ръководи от ювелирно прецизния разпределител и самоотвержен защитник Т.Симов. Той вдига топката като по конец за бомбените удари на тежката ни артилерия – другият граовец в отбора и също перничанин Б. Гюдеров и П.Пондалов, а в тон с тях са Б. Мошелов и Б. Владимиров. От голямата ни шесторка на основния състав резерва на пейката е останал не кой и да е, а самият доскорошен капитан К. Шопов и мястото му е заел младият национал Д. Захариев. Това, че е дебютант обаче изобщо не го смущава. Той е един от рядко срещаните във волейбола, атакуващи еднакво силно и с двете ръце, което си е жив ужас за всяка противникова защита. Но майсторският му арсенал не се изчерпва само с това, защото сервисите му не отстъпват по сила на тези на Пондалов. А те са чупили и пръсти, на посрещачите на топката от другата страна на мрежата… Освен това, в защита Митко успешно съперничи дори на неподражаемия Т.Симов. И всичко това го превръща в българския Шварцкопф – универсалният капитан на финосмазаната и прецизна машина за волейбол на тогавашна Чехословакия, с братята Йозеф и Карел Брож, Пуалус, Палдус, Тесарж, Мусил, Лазничка… След силни мачове българите/там са 11/, с треньор Г. Кръстев отново се представят на висота и пак заемат 3-ото място в света, с което бронзовите медали от Прага са били достойно защитени.
Влиятелният атински в-к “Тъ Неа” е определил Димитър Захариев за “…най-добрият чуждестранен треньор у нас от всички спортове!”. Последвали са не по-малко успешните треньорски години в Кипър с отбора на “Анортозис” до 1997 г.
В първенството на Гърция, Д. Захариев с шампионската купа на „Олимпиакос”-1982 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар