Идеята за основаване на читалище в Мировяне възниква през 1913г. когато по будни младежи подготвят Иван Вазовата битова драма "РУСКА" и я представят пред населението. Започналата скоро първа светова война отклонява идеята на младежите и идеята за читалище пропада. През октомври 1919г Гаври Начков заедно с Боян Георгиев Ангелков, Цветко Михайлов, Тодорин Симеонов, Димитър Цветанов, Димитър Маринков, Павел Бориславов, Васил Антов, Григор Ангелков, Крум Младенов, Георги Божилов и Атанас Начков учредяват читалището. След почти една година време читалището с името на българския поет Христо Ботев е узаконено с устав и печат. През 1921г. библиотекаря на читалището Григор Ангелков открива кафене в една от стайте на кръчмата на Александър Наумов на ул. "Мировско шосе" № 21, като се появява и надпис НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ХРИСТО БОТЕВ". Първата задача на читалището е била да се разкрие библиотека, като за целта Гаврил Начков и негов състудент подаряват от личните си книги на читалището. През 1930г. е изграден първият театрален колектив, като изнасят по четири - пет пиеси на година, а приходите от тях отиват за закупуването на книги. На читалищна сцена се представят пиеси, като "Хъшове", "Майстори", "Изворът на Белоногата", "Геновева", "Боряна", "Индже Войвода" и др. През периода 1958г. - 1961г. се изгражда сегашната читалищна сграда, в строителството на която с готовност участва цялото население на Мировяне. Дълги години като библиотекар в читалището всеотдайно работеше Стоянка Мишева, която със своята квалификация отзивчивост и умение да общува с читателите успява да внесе в живота на читалището масовост и да повиши интереса на Мировци към книгата. Читалището и неговите състави не веднъж са награждавани с грамоти и отличия на фестивали и национални събори, награждавано е и с орден Кирил и Методи трета степен. Във заключение следва да подчертаем, че по достойнство трябва да се оцени дейността на читалището, като положителна. С многообразната си дейност то е оказало благоприятно въздействие върху няколко поколения жители на селото ни. Разнообразната читалищна дейност е неоценима, тя не може да бъде компенсирана с никакви други фактори за повишаване на културата и подобряване на бита на Мировци. Нито една от осъществените читалищни прояви не е отишла напразно. Всички те, ден след ден, методично и ефективно са въздействали върху съзнанието на всички жители, които в една или друга степен са били в допир с тях. Редно е затова да отбележим заслужено ролята на читалищните дейци, които съвсем безкористно с години са влагали своя високо благороден и обществено полезен труд. И те са Гаврил Начков, Боян Ангелков, Григор Захариев, Данаил Георгиев, Димитър Михайлов, Стоимен Миланов, Величко Станимиров, Маргарита Станчева, Генко Христов, Георги Стоев, Величко Весов, Иван Буюклиев, Веселин Кезов, Веселин Весов, Владислав Попов, Роман Дудов , Георги Данев, Дело Бойчев, Тони Димитров, Елена Соколова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар