Да поискаш прошка

Датата на празника е подвижна – определя се от деня, в който се пада през текущата година Великден (отбелязва се седем седмици преди Великден). Подвижните празници (за разлика от постоянните) се определят в зависимост от измененията на луната. Великден е една седмица след първото новолуние в началото на пролетта, което идва след равноденствието на 22–23 март. Празникът е свързан и с еврейската Пасха.
Великденски заговезни, Прошка, е един от най-големите християнски празници. Той стои на границата на зимния и пролетния празничен цикъл, дава началото на Младенци, Благовещение (типично пролетни празници, свързани с възраждащата се природа), но също и на Тодоровата неделя, Лазаровден, Връбница (обичаи, свързани с друго жизнено и духовно възраждане на човека). От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка. Затова на този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри – и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". – "Просто да ти е, Господ да прощава" е задължителният отговор. На сирнишката трапеза се яде за последен път млечна храна. Същинските пости започват с поднасяне на халва, за да измие всеки зъбите си от блажното. Цялата седмица преди Сирница, т. нар. Месопусна неделя, преминава под знака на неустоима жизненост и любов, връзват се люлки, играят се хора. Сякаш за последно, защото от тук насетне започват пост, въздържание и смирение. Чрез бурно всеобщо веселие, прошка, любов и огнени магически ритуали народът отбелязва седмицата, след която започва големият великденски пост, спират сватбите и веселбите, светът и хората се променят. Слънцето се обръща към лято, но то е все още далече, човекът се настройва за вяра, но и за тежкия трудов сезон, който му предстои. Сирница е празник, който е съпътстван от всенародното общуване, веселие, споделяне с всички, с цялата общност, но определя границата към все по-интимните радости и раздели на любовта, за да се затвори в края на вечерта в кръга на семейството. На трапезата, около вързаната на конец халва, са се наредили най-близките хора. Още от другия ден започва борбата на всеки със себе си, общуването все повече се стеснява, личността търси и преодолява себе си. Като молитва и като изповед.

РИТУАЛИ: През седмицата преди Сирница не се яде месо. Ядат се млечни продукти, яйца, масло. В понеделника преди Сирница народът е канел с мляко и хляб ветровете да дойдат през лятото и да помогнат при веенето на житото. В съботата се изнася задушница. Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората. Великденското заговяване започва с прошка. Тя е препятствието, което всеки трябва да прескочи, за да разбере и повярва и в прошката от кръста на Голгота. Искаме я от най-близките си – родителите и кумовете – рано сутринта на Сирница. При прошка на мъж се носи лимон, а на жена – портокал. Младите си прощавали с последна целувка, защото през великденския пост и целувката се смятала за грях. Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вярва се, че прескачането на огъня очиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове. Палят се "оруглици" (кош или кошерище, намазани с катран), "оратници" (дърво, разцепено и набъркано със слама, което се пали и върти), "олелии" (въртящо се запалено каче с катран). Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян ("чавги", "перници", "лугачки"). Всяка мома, естествено, се радва да получи повече светещи признания. Гърми се, за да се роят кошерите. Мъжете гърмят и вечер, след вечеря, за да известят началото на великденския пост. Младите, които не са могли да се оженят през зимата, се разделят край специален разделен огън – "орлата" – и си дават свободата. Идва време за труд, не за венчило. Старите клетви отпадат, всеки може да си избере нова любов и да поглежда с нея към Петковден, когато отново започват сватбите. Вечерта след празничната трапеза на конец се връзва бяла халва (някога са връзвали въглен, яйце или сирене) и се "хамка". Това е последното ритуално хапване на блажна храна. Вярвало се е, че човек дори само със зъби да допре яйцето, те ще бъдат бели и здрави. След празника яйцето или сиренето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Остатъците от блажната трапеза се оставят за сутринта – да ги изядат децата, за да се родят пъстри агънца.

ЗАБРАНИ: През Сирната седмица, особено през вторник и петък, жените не перат, не тупат и не простират бяло пране, за да няма градушки. Поговорката казва: "Градът се сири през Сирница, а Тодорица го мята."

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ: По запаления конец, на който е вързана халвата, се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, вярва се, че двамата ще се оженят есента.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ:

Трапеза: Приготвят се храни от пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле. Също така риба, рибник. Десертът обикновено е баница с ябълки и орехи, сутляш, печени ябълки. Хлябът не е обреден, трапезата не се кади, затова няма и специални обреди на нея.

Огън: Огънят е вид слънчева магия, чийто основен смисъл е да призове плодородието, да осигури както реколтата, така и продължаването на родовия ритъм. Огънят е символ на мъжкото соларно начало и основен център на празничните ритуали. Запалените огньове са пряк паралел със слънчевия диск и имат смисъл на подсилване на неговата мощ в прехода му към нов годишен цикъл, да пренесат и част от магическата му сила на земята. Огнените стрели са лъчите на слънцето. "Оратниците" символизират движението на слънцето и слънчевата енергия. Запалената слама на върха на специалните пръти символизира световното дърво и слънцето над него.