Изкушения дебнат по пътя в засада,
с глас меко шепнат, плетат си лъжа.
Животът е често нелесна награда,
потънал в тъма и в неясна мъгла.
Познах и студа на житейските рани,
и мрака, в който се губи гласът.
Но в мен се събудиха сили събрани,
да светя дори и в най-черния кът.
Че тъмното влиза, опитва се силно,
но знае ли то, че съм слънце сама?
Защото духът ми – пречистен, изобилен,
превръща във фар всяка гъста тъма.
По-силна от всичко е обич и вяра,
тя грее в сърцето, тя води ме там –
където след буря небето разтваря
и светвам безкрайно, далеч от измама
в своята чиста духовна светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар