Дете на София, с устремен поглед,
през бури и тръни извървях своя път.
Бе труден животът, тежък и строг,
но с дух на борец, прекърших мрак и студ.
В ръцете – не цвете, със стоманена воля,
градина от труд, от вяра и пот.
Издигнах се аз над всяка рана,
превърнах в светлина своя труден живот.
Да, помня рода си – своя корен дълбок,
връзка със земята, извор на сила.
Сърцето ми – на бъдещето жив урок,
щастие, в паметта ми завинаги скрито.
Днес изгревът в дните ми ярко сияе,
животът е ярък, пречистен и чист.
С добро сърце всеки ден се раздавам,
оставям завет – като вечен, жив лист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар