Не нося само писма със печати студени,
нито само документи в папки подредени.
Аз нося надежда, побрана в хартия,
която в сърцето си с грижа откривам и крия.
По улици прашни, през делници тежки,
търся пътеки – без нито една грешка,
защото зад всеки подпис и всяка молба,
стои не просто случай, а човешка съдба.
И ако днес в кметството някой прекрачи,
не виждам администратор, а човек, който значи.
Раздавам спокойствие, добри новини,
със думи, които лекуват и най-трудните дни.
Не е просто работа – то е вяра и призвание,
да превърна закона в искрено признание,
че тук, в Мировяне, ние не сме просто жители,
а на собствения си свят – най-добрите строители.
И всяка новина – добра и голяма,
е мост между мен и онази голяма измама,
че институцията е камък и прах –
аз я правя дом, в който няма страх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар