Наследих от баба и дядо градина в
сърцето на нашето Софийско поле.
Там цъфти магнолия в бяла коприна,
под ясно, широко и синьо небе.
Със мирис на джоджен, с една вяра, надежда,
в градината пазя най-скъпия урок.
Животът в листата си тихо нарежда,
че в корена скрит е смисъл дълбок.
Там всеки корен е спомен, изваян от вечност,
преливащ в розово, в зелено, в сребро.
Днес Мариян, с детска вяра в безкрайност,
приема от мене това крехко добро.
Като мост над годините, в полето Софийско,
предавам му корена, здраво вкопан.
Да пази градината, с вяра, обич и разум,
жив завет за утре, с вяра в добро.
Няма коментари:
Публикуване на коментар