Две десетилетия. Когато изрека тези думи, не виждам просто календар или списък със задачи. Виждам хиляди човешки истории, преплетени в ежедневието ми.
Преди двадесет години всичко беше „на живо“. Всяко решение започваше с дълъг разговор, често с чаша кафе и споделена болка или радост. В тези моменти често се чувствах като изповедник – човек, който просто изслушва човешките съдби, приема ги, но винаги ги запазва в себе си, без да ги коментира. Бяхме по-близо един до друг, а аз бях довереникът, който познаваше пътя на хората не по задължение, а защото бяхме общност. Всяко дело се вадеше от дебели папки, а човешкият контакт беше не просто част от работата, а самата ѝ същност.
Днес сме в свят на електронни подписи, софтуерни системи и крайни срокове. Всичко е по-бързо, по-чисто и по-ефективно. Но в тази дигитална надпревара понякога имам чувството, че губим „душата“ на професията. Случва се да се уловя, че бързам да въведа данните, вместо да спра за миг, за да погледна човека отсреща.
През тези двадесет години не бях просто човекът, който издава удостоверения или заверява подписи. Бях там, когато възникваха неочаквани трудности, когато хората се лутаха в институционалния лабиринт или просто когато имаха нужда от някой, който да ги изслуша и насочи. Администрацията често е суха материя, но аз се стремях да вдъхна живот в нея, превръщайки я в място за реална подкрепа и решения.
Това е моята лична битка през тези двадесет години: да се възползвам от технологиите, без да позволя на техниката да застане като стена между мен и другите. Защото зад всеки документ – бил той на хартия или в облака – стои човек, който разчита на мен.
Искрено вярвам, че е време всички администрации да станат по-човечни. Да се научим да се поставяме „от другата страна“ на гишето, там, където стои човекът, търсещ услуга. Да бъдем по-добри в работата си, но преди всичко – по-добри като хора. Когато човещината стои в основата на административната работа, тя спира да бъде просто институция и става истинска опора.
За мен тези двадесет години са урокът, че да си разсилен означава първо да останеш човек. И всяка изслушана съдба е отпечатък, който пазая в себе си - една тиха изповед от извора на душата ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар