РАЗКАЗ ОТ ШОП ЗА ШОП

Колко у София че срешнеш софиянец, толко и у Мировяне - Мировец. Затрихме се! Иначе като ги почнеш Балша, Мировяне, Кумарица, Славовци, Гниляне, Курило, Кътина - това са най-дървените шопи. Само на граовци капа им свалям. Тия кой и от какво дърво ги е делял - не знам, ама са по-чепати и по-недоделяни и от нас.

Шопа е недоверчив и мъдър човек. Имаше един Курти от Кътина. Работеше в ЗММ и беше голем чешит и много приказваше. Разправяше, че веднъж началника му рекъл:

-Абе Курти, ти нещо не ме обичаш много-много?

- Другарю директор, я на нов началник и на младо прасе се не радвам, оти не знам каква свиня че излезне от него.

Курти постоянно псуваше-такъв си му беше речника. Пак на него приписват тая случка в завода-отишъл пред кабинета на началника и попитал секретарката:

-Тука ли е директоро дагоеба?

-Тука е, седнете и изчакайте!

-Нема, яз можем и прав дагоеба.

Като повечето шопи и Курти обичаше ракийката. И понеже го знаят че не млъква да говори едни Кътинци му казали, че ще му купят едно шише грозданка ако изтрае да не приказва в рейса от Илиянци до Кътина. Курти траял, траял до към Славовци па рекъл-пийте си я ракията, и пак я започнал.

Пак в завода чух мъдрите шопски сентенции:

-Ако ми кажат, че една работа е бърза-я я оставям да почека. Ако е много бърза-друг че я свърши, а ако не я свършат, значи не е толко бърза.

-Ния ги лъжеме, че работиме, а они ни лъжат, че ни плащат.

-Колко мъдри са били шопите още преди да прочетат рекламата, че "мързелът е вроден талант".

-Оти копаш седнал?

-Пробвах и легнал, ама не става.

-Какво можеш да работиш?

-Можем да копам.

-А друго?

-Можем и да не копам.

-Кога ми се приработи седам и чекам да ми мине.

Отдавна са открили пътя към дълголетието и спокойния живот.

-Оти да се косим, като знам, дека че ми мине.

За да живее в душевен комфорт шопа не ламти за много

-Я не сакам я да съм добре. Сакам на Вуте да му е зле.

Съвременните психолози ни учат да бъдем егоисти. Шопа отдавна го знае.

В трамвая-И сам да съм - па че се бутам.

ОСТАВЕТЕ ВАШИЯ КОМЕНТАР

Задавали ли сте си въпроса кои са Шопите и до къде се разпростира Шоплука?

Шопите са етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Североизточна Република Македония (Кумановско и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание. Областта, която населяват шопите се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността на шопите. Според различни изследователи шопите водят своя произход от разселени по тези земи съюзни местни родове, особено по време на Втората българска държава.

Етнографите делят общността Голям и Малък Шоплук, според други общността се разделя на Бял и Черен Шоплук.

Голям Шоплук

Тои обхваща земите на запад от долното течение на Искър, продължава на юг през Ботевградско, обхваща от югоизток Софийското поле, Ихтиманско, Самоковско, Дупнишко, Кюстендилско, след което преминава в Република Македония и обхваща Паланечко и Кумановско, после се отправя на север по река Южна Морава към Сърбия и обхваща Вранско, Лесковско, Пиротско, Нишко (Поморавието), Гургусовско, Зайчарско (Тимошко) и свършва при Видин на река Дунав.

В района около София етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".

Малък Шоплук

Малкият Шоплук обхваща Софийското поле, Елинпелинско, Самоковско, Свогенско, Годечко, Сливнишко, Царибродско, Трънско, Брезнишко, Пернишко и Радомирско. Малкият Шоплук се характеризира със всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.

Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой е "сопа".

В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — полянци, в Трън и околията — знеполци, в Пернишко и Брезнишко — граовци, в Радомирско — мрачани, в Поморавието — нишавци, от двете страни на Стара планина — торлаци, в Северозападна Република Македония — шаренодрешковци.

Говор
В рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни диалекта на българския език. Всички те са част от западните български говори, като в западната част на Шоплука те са част от преходните говори, а в източната - на югозападните говори:

Северозападни говори
Преходни
- трънски говор
- брезнишки говор (областта на Граово)
- западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от Белоградчик, преселници между Лом и Видин
- годечки говор (в Годеч)
- царибродски говор (Цариброд и Пирот)
- говорите при Куманово, Крива паланка, Кратово и Злетово в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
- тетовски говор (Тетово и Гостивар)
- косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор (нашински (Гора), Средска Жупа, Поморавие)
- тимошко-моравски говор (Тимошко)

Югозападни говори
Северна група югозападни говори
- ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле)
- врачански говор (Враца)
- софийски говор (в Софийско поле на запад от р. Искър)
- елинпелински говор (в Софийско поле на изток от р. Искър)
- ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига чак до Пазарджик)
- самоковски говор (Самоков)

Централна група
югозападни говори
- дупнишки говор (Дупница)
- кюстендилски говор (Кюстендилско поле)
В наши дни българите, живеещи извън София, често наричат почти двумилионните жители на София шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево, Бусманци и кварталите Симеоново, Драгалевци, Горна баня, Княжево, Бояна, Мрамор, Мировяне, Локорско, както и всички селища на околовръстния път на София.

Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.

Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. Обявявани са от централната власт за шопско или торлашко малцинство. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.

Трудният характер и диалектът (шопско-граовски говор) на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия.

Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия — Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица — селище в полите на Витоша планина до София, още се пее дори и тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.

Шопските песни са с малък тонов обем. Пеят се на два гласа. Първият пее мелодията, а вторият "лежи" (нарича се "исо" глас). Двата гласа образуват интервал "секунда", затова песние звучат остро, рязко, открито. Шопските хора̀ са буйни и темпераментни.

ОСТАВЕТЕ ВАШИЯ КОМЕНТАР

Територии за далекоперспективно развитие под условие

Над 6000 ха са зоните в София с нов строителен статут при спазване на определени изисквания

За периода след времевия хоризонт, за който се визират предвижданията на общия устройствен план (т.е. след 20 години), се резервират така наречените далекоперспективни територии за урбанизация.

Съгласно Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУСО), чл. 15 "устройството и застрояването на терените за далекоперспективно развитие преди 2020 г. се допуска въз основа на решение на Столичния общински съвет и при условие че инвестиционните инициативи съответстват на предвижданията на общия устройствен план, обхващат изцяло или в значителна степен съответната устройствена зона и за тях е осигурено финансиране.

За да се допусне строителство на територия, попадаща в зона за далекоперспективно развитие, трябва да се разреши изработване на подробен устройствен план (ПУП) от Столичния общински съвет (СОС) по силата на чл. 15 от Закона за устройство и застрояване на Столичната община.

Потенциалните инвеститори трябва да осигурят за своя сметка изграждането на необходимата инженерна и пътна инфраструктура."

Предпоставка за използване на тези резервни територии ще е изчерпването на потенциалите на близкоперспективните разширения и възможностите за рециклиране на вече урбанизираните територии. Липсата на свободни терени и реалният засилен инвеститорски интерес покачват цената на земята в строителни граници. Предоставянето на нови възможности има балансираща роля за пазара, коментира преди време предвижданията на далекоперспективни зони в общия план главния архитект на София Петър Диков. В същото време общината няма достатъчно средства за осигуряване на отчуждаване и строителство на цялата необходима техническа инфраструктура дори в сегашните строителни граници, особено предвид високите съвременни технически и екологически изисквания.

Далекоперспективните територии са предвидени по основната ос на развитие на града запад - изток, където се развиват т.нар. вторични градски центрове, посочиха експерти от общинското предприятие "Софпроект – ОГП". Те са свързани с главните радиални транспортно-комуникационни направления с повишена градска активност – северозапад (бул. "Сливница"), югоизток (бул. "Цариградско шосе"), и в зоните на пресичане с околовръстния транспортно-комуникационен ринг. Тази ос има най-голяма структуроопределяща роля и първоетапност като значение за града и степен на реализация. Като далекоперспективни са отредени разширения на землищата на селищата Лозен и Герман (в южна посока) и в Божурище в (западна).

Далекоперспективните зони за жилищно строителство са насочени най-вече в северната част на града (Старопланинската яка) в съответствие с една от основните цели на плана - балансирано развитие на града в северна посока. Предвидени са разширения на почти всички селища по северната дъга в околоградския район - Кривина, Мрамор, Мировяне, Нови Искър, Войнеговци, Световрачене. Жилищни далекоперспективни (Жмзд) - общо 32,82 ха, са предвидени и в кв. Суходол. Те са северно от река Суходолска.

На североизток, където е транспортният възел на Околовръстното шосе, бул. "Ботевградско шосе" и "Кремиковско шосе", също е отредена далекоперсперктивна територия. Към терените в този център второ ниво има значителен инвестиционен интерес. Това беше и причина за разработване на подробен устройствен план за част от зоната, която е с работно име местност Голяма локва, район "Кремиковци". Подробният устройствен план е изработен от "ГИС - София" ЕООД и вече е одобрен от Столичния общински съвет.

В североизточна посока като далекоперспективна зона е определена и територията на металургичния комбинат "Кремиковци". Тя е предвидена за регенерация и преструктуриране с отреждане на смесена многофункционална зона.

Според общия устройствен план в териториите от тип далекоперспективно развитие попадат устройствени зони за Смф2д - смесена многофункционална предимно за околоградски район, Жмд – жилищни с нискоетажно застрояване, ЖВд - вилни зони. По отношение на система обитаване са предвидени територии, които са в околоградската зона на София. Те са с режими на устройствени зони за нискоетажно, с ниска плътност застрояване и са в три основни разновидности (ЖМд, ЖМ1д, ЖМ2д, ЖМ3д). Основната цел е създаване на висококатегорийно обитаване в природни и екологични зони.

За развитие на зелената система и спорта са предвидени далекоперспективни устройствени зони за паркове, за спорт и атракции и терени за гробищни паркове. По този начин се резервират територии за бъдещо развитие в обвързаност със съществуващата зелената система в хоризонт 2030 г.

Разширения на територии за озеленяване се предвиждат в:

- южно от с. Чепинци като територии с режим за далекоперспективно развитие на паркови територии (Зпд)

- южно от с. Кривина, територии определени с режим за локални градини и озеленяване (Тго)

- под с. Ботунец до езерото вдясно и около него територии се определят с устройствени режими - Тзв, Ссп или Зпд, с оглед формиране на буферна зона за далекоперспективния етап, когато "Кремиковци" се очаква да промени статута си.

С изменението на общия устройствен план на Столична община като резерв за бъдещо разширение на урбанизираната територия са предвидени зони за далекоперспективно развитие. Тяхното усвояване на общо основание ще може да се осъществява след 2020г. Тези резервни терени са разположени основно в северозападна, югоизточна и североизточна посока, което е в съответствие с основните принципни схеми и оси за развитие на града, заложени в общия план. Реализирането на процеси на урбанизация в тези територии е под условие и ще зависи от развитието на икономическите, социални и демографски процеси в страната и София. Този териториален резерв ще дава възможност за гъвкав отговор на общите процеси на развитие на града, например при нарастване на населението над прогнозните стойности, както и за удовлетворяване на специфични инвестиционни интереси, значими за общината, при спазване на определени изисквания. Инвестиционните намерения към далекоперспективните зони не трябва да противоречат на принципите на общия устройствен план, затова изискванията за застрояването в тези зони са изяснени максимално още на този етап, чрез прецизиране на функционалното предназначение и чрез специалните текстове на Закона за устройство и застрояване на Столична община.

С разрешение от общински съвет

Столичният общински съвет е дал разрешение за изготвяне на подробни устройствени планове за няколко далекоперспективни зони. Разрешение за изработване на проект на подробен устройствен план (ПУП) на 400 хил. кв.м в район Панчарево. Територията е разположена в местностите Шабаница и Орлова круша на с. Лозен, район Панчарево.

За имоти с обща площ над 200 дка в местността Садина в землището на с. Горни Лозен, район Панчарево. Издадено на "Инвестик" ООД.

За имоти с обща площ около 300 дка в местностите Могили и Често Раске и в землището на с. Лозен, район Панчарево. Инвеститор е дружеството "Лозен консулт" ЕООД.

Цели на планирането с перспективно развитие

- Възможности за развитие на територията при инвестиционен интерес и демографски нужди на града

- Осигуряване на инфраструктура

- Планирано, а не хаотично развитие

- Балансирано развитие на общината

ОСТАВЕТЕ ВАШИЯ КОМЕНТАР